В ЦАРСТВОТО НА ВЪЛЦИТЕ

АРТИСТА
НАЧАЛО
PhotoSafariBg
ФОТОГАЛЕРИЯ С МЕЧКИ ОТ КОРМИСОШ
ДИВИТЕ КОЗИ ОТ КОРМИСОШ
СБОРИЩАТА НА БЛАГОРОДНИТЕ ЕЛЕНИ
СТАРАТА МЕЧА БЪРЛОГА
Тази мечка е най-редовния посетител на Голямото сборище. На снимките се вижда че го посещава и в средата на зимата!
Кака Славка е женска мечка, която активно маркира мястото на което вълците оставят миризмите си. Нейното мече Пъра също проявява голям интерес към него, без да се страхува от миризмите на сивите разбойници.
СТРИНКА ФАНКА С ДВЕТЕ МЕЧЕТА
Пърженака е среден по размер мечок, който се появява на Голямото сборище за да похапне сливи и череши.
ПЪРЖЕНАКА
КАКА СЛАВКА И ПЪРА
ВЪЛЦИТЕ, МЕЧКИТЕ И ЕЛЕНИТЕ ОТ ГОЛЯМОТО СБОРИЩЕ
ВЪЛЦИТЕ

Всеки е чувал колко хитър е вълкът, но едва ли някой е бил надхитряван от това животно така, както аз съм бил прецакван. Събитията се развиваха в първите години на Демокрацията, из дивите тогава гори на Тъмръш и Модър. Много хора разбираха Демокрацията по ненормален начин и се бяха отдали на безнаказано разграбване. Явно това "демократично" беззаконие се беше разпостранило и в гората, защото дори вълците станаха крайно дръзки и нагли. И така, лятото беше в разгара си и един мой легендарен приятел, който уважително наричах Аго, беше изкарал голямото си стадо овце на паша из поляните и горите на Модър. Аз редовно кръстосвах тези места с раздрънканото си Иже и през няколко дена го навестявах. Една утрин се бях запътил към Агото с мотора си въодушевен, че ще прекарам с него и стадото му 3-4 дена. Открих ги на едно било над Тъмръш и веднага разбрах че нещо не е наред. Една овца липсваше и понеже беше сам сред тези диви гори, Аго не можеше да остави стадото за да се върне обратно да я потърси. Аз идвах точно навреме и веднага се заех да спирам и наглеждам стадото, докато моят другар се върне по обратният път на овцете. Измина повече от час, през който аз трябваше да внимавам не само с овцете, но и с 5 овчарски кучета, които слабо ме познаваха и бяха доста недружелюбни към мен. Най-накрая се появи овчарят - много ядосан и сипещ ругатни към кучетата си. Беше открил овцата разскъсана, по-скоро беше открил само останките и. Това беше дело на вълци, които я бяха отделили от стадото, когато то се е пръснало на голямо разстояние, пасейки сред редките вековни гори. Не само приятелят ми, но и 5 свирепи кучета не бяха усетили нападението. Кучетата му никога не посягаха на овца и сега муцуните им не бяха изцапани с кръв, а коремите им бяха празни. На другата сутрин, двамата с Агото подкарахме овцете към деретата на Тъмръш, където имаше добра паша. Бяхме нащрек за вълци и така до обед, когато решихе да преброим животните. Това е невероятен ритуал, в който овцете преминаваха покрай Агото и той ги броеше с невероятна бързина. Пак липсваше една овца. Брояхме отново, наистина липсваше. Повторихме вчерашната процедура - аз спрях стадото на едно място, Агото се върна обратно по местата през които минахме и пак намери само останките и. Чувствахме се много прецакани, унижени и решихме че трябва да променим стратегията си. Направихме така: аз водех стадото, което се разпръскваше на стотици метри, а Агото с кучетата вървеше след последните овце. През цялото време викахме с пълно гърло, свирехме и удряхме по една тенекия, а всеки от нас носеше по едно СДП - средство за дистанционно поразяване. През следващите два дни, през които бяхме заедно нямаше нападения, но само след няколко дена, когато си бях тръгнал, вълците убиха третата овца. Само за 3 седмици бяха убити 6 овце, като в единият случай овчаря и помощникът му забелязали вълка и той беше успял само да отхапе долната челюст на овцата преди да го погнат. В крайна сметка овцете бяха изведени на паша в друг, по-безопасен район. Тогава вълците започнаха да нападат стадо на друг мой приятел от съседното село, като убиха две овце в две поредни нападения. Втората атака беше в отдалечена от селото гора и макар вече да беше убил овцата, вълкът беше пропъден преди да се наяде. От този момент започна обратното броене за този едър мъжки вълк, който със сигурност изхранваше ненаситни и поотраснали вълчета. Трупът на овцата беше намазан с отрова и житейския път на вълкът, а със сигурност и на малките му свърши негде из дивите тогава дерета на Модър и Тъмръш, защото нападенията над добитъка спряха. Минаха толкова много години от тези случки и ето съвсем наскоро пак се сблъсках с хитростта на вълците. Сега исках да заснема вълци, пък ако ще това да стане не при директна среща, а с ловна камера. Всичко това щеше да се случи в Кормисош. Всяка пролет из поляните на това необикновено място срещам десетки и десетки кошути с наедрели кореми, на които всеки момент им предстои да родят. Разбира се, срещам същите тези кошути и през цялото лято. Всички вече са родили, но само 1/3 от тях са запазили малките си! Останалата част от малките биват изядени от вълците, които в този период имат най-голяма нужда от храна за подрастващите си вълчета. Точно сега - в началото на лятото, е най-лесно да определя дали в даден район обитава семейство вълци с малки. Това става като прекарвам по няколко поредни нощи на място с добра видимост (и чуваемост) към района, който проучвам слухтейки за воя на вълци, или по-точно на вълчетата. По това време малките не се отдалечават от леговището си, и посрещат завръщащите се от лов родители с характерно джавкане. Рано или късно (най-често около 22 и 23 часа) през някоя от вечерите, вълците започват да вият и така те издават и местоположението на леговището. Това е метод който работи безотказно - прилагал съм го неведнъж. Особено внимание отделих на едно вълче семейство, което кръстих Сиваците - с него имам вземане-даване от 4 години. През това време имах възможността десетки пъти да слушам воя им и джавкането на отговярящите им малки. Знаех приблизително къде е леговището им, но така и не се наемах да го открия. Но една ранна утрин, пресичайки закътана поляна ги срещнах - два възрастни вълка и три поотраснали вълчета притичващи сред високата трева. Със сигурност вълчетата бяха повече, защото забелязах раздвижване и встрани от тях. Срещата ни бе кратка и изненадваща - животните ме бяха видели първи и вече изчезваха като призраци сред дърветата. Вълчетата бяха пораснали и със сигурност вече се отдалечаваха от леговището си, което може би се намираше на стотици метри от мястото на срещата ни. Въпреки че за пръв път виждах тези вълци на живо, аз ги познавах добре от следите им из района и техният вой. Сега исках да ги заснема с ловните си камери, но те упорито ги избягваха. Така доста време се надхитряхме взаимно, докато накрая така ги изиграх, че те станаха сред най-редовните посетители на камерите ми. Ключова роля за заснемането на вълците изигра едно от кучетата ми. Разбира се то си е живо и здраво, защото не съм го използвал за примамка - поне не тялото му!!! Най-много снимки направи камерата от Голямото сборище. Вълците го посещаваха дори когато се разгонваха елените и тук се събираха 6-7 зрели мъжки и в пъти повече подрастващи и кошути. Веднъж дори пред камерата се изсипаха разгонена тройка вълци - женска с два мъжки, които даже маркираха земята, търкаляйки се в нея. Въпреки че вълците редовно посещаваха Голямото сборище, те като че ли не смущаваха много благородните елени. В разгара на размножителния период, дори и през деня тук ревяха по няколко елена. Но това спокойствие беше измамно, защото само в края на септември, близо до сборището открих останките на 2 млади кошути и едно току що убито прасе. Явно ненапразно Сиваците идваха на това място за да напълнят търбусите си. Голямото сборище е култово място и за мечките. Редовните му посетители са мечката стринка Фанка с двете си игриви мечета, кака Славка с мечето си, Пърженака и Артиста. Последната мечка се появяваше на Голямото сборище дори и през зимата, когато температурата беше -7 градуса и беше натрупал сняг. Явно обилната реколта на дъбовият жълъд не и даваше мира, а заради последвалият топъл януари, тя едва ли щеше да заспи продължителен зимен сън.