СТАРАТА БЪРЛОГА И МЕЧЕТАТА - БОРЦИ ОТ КОРМИСОШ

Като дете винаги съм си представял, че една меча бърлога е тайнствено и приказно място. Сега четвърт век по-късно, пак съм на същото мнение, защото успях да открия и проуча доста бърлоги. Бил съм в бърлоги, в които са се раждали малките мечета, бил съм и в бърлогите на големи мъжкари, доминиращи в големи райони. Някои от леговищата бяха ползвани непрекъснато над 7 зими, след това мечките изчезваха от района, защото бяха убити от бракониери. По-долу съм ви показал снимки от една класическа меча бърлога от Кормисош, в която преди 5-6 месеца се родиха две мечета. Само няколко месеца след излизането им от бърлогата, имах удоволствието да бъда заедно с тях и то в продължението на 5 часа. През цялото това време, мечетата заедно с майка си прекараха на един голям сипей, търсейки насекоми под камъните. Майка им умело обръщаше камъни, а те се бореха и търкаляха по стръмния склон. Това семейство обитаваше територията на голям мечок - техният баща. Нещо повече, той също посещаваше големият сипей за да се храни с насекоми. Всъщност аз вече познавах цялото семейство, като родителите наблюдавах от доста години. Улесняваше ме това че женската години наред зимуваше в една и съща бърлога, а мечока беше несбъркваем. Едър на ръст, той доминира в голям район от Кормисош, в който живеят много мечки. Познавам и много от местата с маркировъчните му дървета. Никъде другаде няма като тях - белезите от обелена кора достига до 225 см височина от земята! А в бърлогата която ви показвам на снимките, мечката ражда за първи път, но вече две години зимува в нея. Предишната и бърлога се намира само на триста метра от тук. За съжаление тя стана неизползваема след голямо срутване. Аз наблюдавах старата бърлога и зимуващата в нея мечка в продължение на шест години, но още тогава се виждаше че това е родова бърлога, използвана много години и със сигурност от няколко поколения мечки. Доказателство за това бяха излъсканите от влизане и излизане стени на входа, и най-вече старите следи по околните дървета, от които са кършени клони за постилане на леглото. В резултат на дългогодишните си наблюдения върху мечките, си изградих прецизна методика за откриване на бърлогите им. Във всеки отделен район, в зависимост от особеностите на терена, мечките имат ясно изразени предпочитания към местоположението им – надморска височина, изложение, както и дълбочината и големината на самата бърлога. Винаги съм оставал много изненадан, когато открия меча бърлога в резерватите в Родопите: Козница, Тъмръш, Персенк, Дупката и Кормисош или резерватите в Стара планина : Мазалат, Северен Джендем, Южен Джендем, Пеещите скали и Соколна. Те всички си приличат сякаш са избирани и благоустроявани от една мечка. В общи линии, бърлогите там са със средна дълбочина 3-4 метра и се намират в естествени дупки в твърда скала. Отворът винаги се намира на няколко метра над основния терен и за да стигне до него човек, трябва да се катери по отвесна скала. Но мечките никога не използват този труден подход, те стигат до бърлогите си по странични едва забележими пътеки. Правило е бърлогата да е с тясен вход и проход, които завършват в разширение, където се намира самото леговище. Почти винаги то е дооформено от мечката, като дъното е издълбано и му е придадена овална форма и след това е застлано от 20-30 сантиметров пласт клони или трева, събрани от мечката. Диаметърът на така оформеното легло варира в зависимост от големината на мечката, но в повечето случаи е между 80 и 120 см. Често мечката използва бърлогата години наред, стига да не е безпокоена по време на сън.

 

 

 

 

НАЧАЛО

СТАРАТА БЪРЛОГА ОТ КОРМИСОШ

PhotoSafariBg
ФОТОГАЛЕРИЯ НА КОРМИСОШ
СНИМКИ НА МЕЧКИ ОТ КОРМИСОШ
ЕЛЕНОВИТЕ СБОРИЩА
ДИВИТЕ КОЗИ ОТ КОРМИСОШ