ДИВИТЕ КОЗИ НА МОДЪР И ЛОВЪТ НА МЕЧКИ С ПРИМКИ

В един слънчев летен ден, преди много, много години, когато първите диви кози се заселиха на Модър, аз бодро крачех в подножието на върха, след стадото си от 300 овце. Разбира се, животните не бяха мои, а на мой стар другар - колоритен горски човек, известен из този край на Родопите. От време на време, прекарвам с него и стадото му по 2-3 дни на паша из вековните гори на Модър, нощувайки из забутаните кошари. Това са паметни дни, в които научавам и виждам интересни и необикновени неща. Та в този, както казах слънчев ден, бяхме спряли овцете на красива поляна и аз търсех по-удобно място за да огледам склоновете на Модър за диви кози. Насочвайки се към съседната поляна, навлязох в малко дере, обрасло с борове. Тогава чух лая на овчарските кучета, които идваха право към мен. В сметката си тези 5 свирепи животни, имаха десетки и десетки убити диви свине и сърни. Те не бяха свикнали с мен и реших да им се обадя, за да не ме помислят за дивеч. Но преди да го направя, сред страховитият им лай различих глухо ръмжене и сумтене. Това беше мечка, която се носеше право към мен, подгонена от тези кръволоци. По принцип, винаги овладявам всяка рискова ситуация, в която съм изпадал досега. Но в този случай, имах около 3 - 4 секунди и трябваш да слушам инстинктите си, за да си спася кожата, защото вече виждах мечката меджду дърветата. За мой късмет, от лявата ми страна, на една ръка разстояние имаше крив бял бор. Метнах му се и се изкатерих със завидна бързина. Бях на 3 метра височина от земята, когато мечката се появи под дървото. Първо си помислих "колко е спокойна, хич не ми и обръща внимание, че съм точно над нея" и тогава мечката със страхотна бързина и смразяващ кръвта рев се хвърли и захапа дебелият 30 см. ствол на бора. Тази нейна реакция продължи само няколко секунди, но така ме разтърси, че се зачудих защо пък да не се изкача още малко по-нагоре. Но по-нагоре нямаше, защото това бе изкелявял бор, с дебело стъбло но нисък ръст, клоните на който растяха силно разклонени встрани. Тогава видях защо мечката не може да се покатери при мен. Животното беше много голям мъжкар, и голямото му тегло щеше да му попречи да ме последва. Мечокът застана на четири крака, със задница почти опряна до бора, на който аз стоях безславно. Петте кучета го обградиха и започнаха да го облайват от разстояние 5 - 6 м. Той много не се впечатляваше от това - беше навел глава и рязко се обръщаше към някое от кучетата, осмелило се да доближи. Само на два метра разстояние от мечока, аз жадно попивах всяко негово движение, всяко негово дълбоко изръмажване и сумтене. Не по-малко въздействаща беше и острата му миризма. Изминаха около 30 секунди, когато обърнах внимание на огромна му кървяща рана, минаваща над лявата ключица, през целият гръб и под дясната подмишница отиваща към гърдите. Веднага разбрах причината за белега - беше от стоманена примка. Нещата се закучиха - петте кучета държаха в шах мечока, а аз можех да наблюдавам в най-дребни детайли, най-голямата мечка, която не само бях виждал но и регистрирал в Родопите. Тя бе светлокафява, а задната и стъпка бе дълга 27 см! От години вървях по стъпките на този мечок, който обитаваше горите на Модър и Персенк. Дори веднъж го наблюдавах от голямо разстояние, на едно ветровално петно под Персенк. А иначе висенето на дървото продължаваше, мечката ръмжеше срещу кучетата, които някак си мързеливо я лаеха от почетно разстояние. Така бяха изминали 2 минути, напълно достатъчни да видиш една друга реалност със съвсем нови и немислими възприятия. От този транс ни изведе гласът на моя приятел. От 20 - 25 метра разстояние, той се провикна да се пазя, а гласът му накара кучетата да се нахвърлят стремително върху мечката. Атаката им беше толкова неочаквана и свирепа, че мечката не можа да реагира адекватно. Първо тръгна да бяга, но едно куче я захапа по задницата и това я спря. Явно това силно я ядоса, защото започна рязко да се извърта наляво и надясно, като силно замахваше с лапи към нападателите. Това ги отблъсна и мечката с тромави подскоци побягна нагоре, последвана от цялата глутница. На свой ред, аз извиках на моя другар да се пази, но вече бе късно. Само за секунди, мечката се озова на около 5 метра разстояние от него, но го подмина дори, без да го погледне. След това се заизкачва по стръмния склон и изчезна в гората, преследвана от кучетата. Ухилени до уши, ние двамата овчари си разменихме по някоя друга шега - как единия висял на дървото, другия пък мечката не искала и да погледне и т. н. След това се заехме да търсим примки в края на горичката, където започваше друга поляна. Почти веднага открихме мястото - меду два бора беше опънато стоманено въже, на което пък бяха наредени десетина застъпващи се примки. На една от тях се бе уловила мечка и незнайно колко дни и нощи бе стояла там. Когато кучета са я открили и нападнали, тя бе впрегнала цялата си чудовищна сила и превъзмогвайки голямата болка е скъсала примката, на мястото на възела. Двата дебели около 30 см. бора бяха толкова изгризани, че се бяха счупили, но на цял метър над основното въже. Цялото място, до което примката и е позволявала да достигне представляваше огромен изкоп с изровени и прегризани корени. След цялата тази случка си казах, че трябва да се внимава с тези мечки. Внимавах, внимавах, но още на следващата пролет, още по-лекомислено се наврях в гъсталак с две мечки, хванати на примка. Тогава с моя другар Тошо, минавахме край една нива, засята с картофи и малко овес. Нивата се намираше на около 1400 метра височина сред красива смърчова гора. Пътеката минаваше до самата дървена ограда и точно там, под големите смърчове, растеше гъст подраст от малки елхички. Вървяхме, без да говорим , а щом навлязохме в този непрогледен гъсталак, нещо вътре се размърда. Аз подвикнах леко, за да се обявя и да избегна директна среща с диво животно. Последвалите секунди никога не ще забравя - от гъсталака само на 2 метра, със смразяващ рев срещу мен се нахвърли мечка. Свирепото и нападение спря необяснимо само на метър от мен и за секунди видях как цялото и тяло се тресе в опитите си да ме докопа. За тези около 3-4 секунди докато бяхме на метър разстояние, видях и очите и. Те сякаш не гледаха в мен, а надолу към земята. В първия момент аз замръзнах на място, като стиснах здраво бадвата, която носех. След секунда, вече бързо отстъпвахме на заден ход, като за наш късмет, мечката не ни последва а продълаваше да се мята към мен и да реве страховито. Веднага разбрах, че се е хванала на примка. Чак когато се отдалечихме на 30 метра, спряхме и огледахме с бинокъл гъсталака с елхи. Тогава видях, че там са се хванали две мечки - мъжка и женска, които бяха свтбуваща двойка. Тези две влюбени животни, до скоро се бяха носили на крилете на любовта и страстта. За секунда живота им се бе преобърнал и сега те бяха изпълнени със смазващ страх и болка. Женската мечка не проявяваше агресия, но бясно се дърпаше, за да се освободи от двете примки. Първата я беше стегнала през врата, а втората за лявата предна лапа, която се бе подула като топка. Съвсем различно се държеше мечокът. Със страховит рев той се спускаше към нас и бясно хапеше клоните и стволовете на смърча и елхичките. Моят разказ за тези две мечки свършва тук. И в двата случая на уловените мечки, бързо научих кой е заложил примките - собствениците на нивите. А що се отнася до дивите кози на Модър, с които започнах този разказ, още са там. А дали ще оцелеят в този крайно враждебен район на Родопите, това зависи само от местните хора.

НАЧАЛО

ЛОВЦИТЕ НА МЕЧКИ

Мечка в Кормисош
PhotoSafariBg
РИМСКИТЕ ПЪТИЩА ПО ВЪЧА
ЛОВ С ФОТОКАПАНИ