из тракийските крепости на бездивен
Опознайте горите и изселените махали на Бездивен и Чиляка с авторските маршрути на ФотоСафари. Научи повече..
Един ден се бях запътил на специална мисия, към стръмните чукари на Бездивен. На едно от дивите му била, стърчеше все още запазена самотна къща, в която съм нощувал неведнъж. Имах особено отношение към тази изоставена, преди половин век хърхалясница. Сега бях решил да и отделя внимание и труд, като наместя и сменя, няколко тикли от прокапалия и покрив. Това беше доста тежка задача и докато се мъчех с
Изглед към махалата и скалните ниши
тежките плочи, си спомних думите на един местен планинец от Бездивен. Той ми разказа как преди много години, са прекарвали тиклите с коне, от над 6 км разстояние. Така както се трудех на покрива и, си мислих за поколенията родени в тази прастара къща. Представях си „прастария“ им начин на живот из чукарите на Бездивен и се чудех още
колко години, ще мога да нощувам в къщата преди тя да рухне. Много преживявания ме свързваха с нея, а с интересните предмети които открих в къщата, можех да си направя мини музей. В нея имаше находки, чиято възраст беше десетки милиони години! Спокойно, просто
на един от дяланите камъни от градежа на къщата имаше вкаменелост. Това беше лист от древно растение, застинало от милиони години във вътрешността на камъка, докато строителя не го бе изкарал на бял свят при дялането му. Тези мои лирични отклонения сигурно щяха да
продължат дълго, ако не бях забелязал някакво животно на отдалечен сипей под връх Бездивен. Беше мечка, която бързо се спускаше и ако не реагирах бързо, щеше да стане много страшно. Просто мечката щеше да изчезне в гората, без да я заснема. И така както стоях на покрива, бързо
докопах камерата, предвидливо оставена до комина. Е, успях да направя кратък, но за сметка на това твърде некачествен клип. Всъщност мечките не са редовни обитатели на горите на Бездивен. Основната цел при размотаването им тук, е да плячкосват свободно пасящия добитък.