вълците от махалите под връх чиляка
Отидете до изселените махали на Бездивен и Чиляка с маршрутите на ФотоСафари. Научи повече..
Нападението на големият вълк, в махалата под връх Чиляка
Атакуващия вълк
Един ден реших да отида на фотолов в района на Чиляка, където се намират най-отдалечените и труднодостъпни родопски махали. Реших да взема със себе си и някоя жена, за да бъде преживяването още по-интересно. Изборът не беше
много труден, защото се яви само една кандидатка и аз избрах нея – моята съпруга. Тричасовия преход до махалата под връх Чиляка не го усетихме, защото по пътя ни се откриваха красиви гледки. Освен това, бързахме да стигнем, за да се срещнем с единствените обитатели на махалата – братята Осман и Расим. Тези
сурови планинци бяха прекарали целия си съзнателен живот тук, отлеждайки добитък. Познавах се с тях от 27-28 години, но не се бяхме виждали от 2014 г. Но когато стигнахме махалата под Чиляка, ме очакваше неприятна изненада: къщата в която живееха братята, беше изгоряла, махалата беше опустяла и само няколко крави пасяха между порутените къщи. След това разбрах,
че те са напуснали завинаги махалата и са се заселили из асеновградските села. Щом пристигнахме, веднага ми се набиха в очи множеството кости на добитък по запустелите пътеки между къщите. Това бяха останки от крави, станали жертва на вълци. Някои от останките бяха от съвсем скоро – ден, най-много два. Знаех, че вълците се навъртат наоколо, затова предупредих любимата ми сътрудничка да бъде предпазлива и
безшумна. Стигнахме до една от порутените къщи, разположени на самото било под връх Чиляка. В нея щяхме да нощуваме и докато вечеряхме и наблюдавахме залеза, и ултра панорамната гледка, вълкът се появи. Това беше едър мъжки, който изникна от гората и седна на поляната пред нас на 80 метра разстояние. С моята другарка, видели две и двеста, продължихме да вечеряме като не спирах да снимам с видеокамерата и фотоапарата си. Но скоро вълкът си показа рогата – спусна се напред в наша посока, където се намираха крава с теле. Хищникът започна да обикаля около кравата на разстояние от 4 – 5 метра, стремейки се да я отдели от телето и. Тогава вторият вълк, който съпругата ми видя, щеше да захване малкото. Танцът на смъртта и живота, продължи пред очите ни няколко минути. След това кравите отстъпиха и се скриха в гората, последвани от вълците. Не разбрахме
какво се случи по-нататък, но разбрах кои бяха сивите разбойници. Те бяха семейството вълци, доминиращи в баирите под Чиляка. Всъщност, вече ги бях срещал и то отблизо. Преди години с верният ми съратник бай Мильо, се озовахме само на 6-7 метра от двойката вълци и то посред бял ден. Дори мъжкият беше още по-близо до нас, защото бягаше в тръс и едва се спря. Макар и за няколко секунди, успях добре да го погледна в очите. Едва ли са толкова много хората, които са се срещали очи в очи с вълци от разстоянието няколко метра. А съпругата ми беше толкова доволна от видяното из махалата под връх Чиляка, че не обърна чак толкова много внимание на съселите които скачаха по спалните ни чували. Ама прилепите, които пърхаха с крилца до главите ни цяла нощ, и дойдоха малко в повече.