Среща в долината на Въча

Опознайте горите и древните крепости и пътища по склоновете на Въча с маршрутите на ФотоСафари. Научи повече..

Медната купа от 1753 година !

Пускане на видеото

Мечето хранещо се на черешата 

Мечка в долината на река въча

Не понасям вино и ракия, но всяка година помагам на майка ми в приготвянето на тези напитки. И така в една есенна вечер, смилахме гроздето което беше повече от един тон. В този ритуал участвам още от дете, но трябваше да изминат десетилетия, преди да забележа непознат предмет на рафтовете в мазето. Това беше най-обикновена медна купа,

Баирите над река Въча

която според майка ми беше взета от родната къща на моят прадядо Иван в Смолян. Тази купичка е предавана през поколенията на рода ни вече 267 години! Това установих по надписа на старобългарски, завършващ с годината 1753. От това паметно събитие изминаха доста

Диви кози над река Въча

години, и от него освен ценната семейна реликва, ми остана и важно прозрение. А то е: ценните и стойностни неща и места, понякога се намират много близко, просто трябва да си отварям очите и да търся. Тази не особено мъдра мисъл, се превърна в основно правило, което

Бракониерско свърталище

прилагам и в проучването на диви животни. При фотолова им, не винаги е нужно да отида в отдалечени и непосещавани от хора гори. Така в един летен ден, със съпругата ми имахме интересна среща, но не един с друг, а с малко мече. На 10 метра от шосето за Михалково, по долината на река Въча, растяха 3 големи череши, които бяха отрупани с узрели плодове. Те вече бяха нападнати от мечките – личеше си от прясно

Мечето с главата надолу

изпочупените клони. Пътувайки по пътя край река Въча, решихме да спрем и да огледаме черешите, за да проверим дали скоро са идвали животни. Посещения имаше, дори едното още не беше свършило. На една от черешите се беше покатерило малко мече и си хапваше череши. Като ни видя, то поспря за малко гощавката си, но само след секунди я

Долината на Въча

поднови. Намирахме се на 7-8 метра от малката мечка и разговаряме. Но освен че от време на време ни хвърляше бърз поглед, тя изобщо не се притесняваше. Със сигурност мечето беше родено миналата година, тоест беше на около 18 месеца и скоро беше отбито от майка си. Така че не очаквахме нейната поява и снимахме мечето близо час.