древните каменни пътища по долината на въча

Опознайте горите и древните каменни пътища в долината на въча с  маршрутите  на ФотоСафари. Научи повече..

Древен каменен път по дефилето на Въча 

Дива коза

фотолов по древните каменни пътища по дефилето на Въча

От най-дълбока древност, по долината на Въча са преминавали главните пътища за вътрещността на Родопите и Гърция. В наши дни от тях са запазени само отелни участъци, но те отдавна са забравени и скрити сред гъсталаците. Най-известният древен път в Средните Родопи, е този под връх Персенк. Но Римският път едва ли е ползван целогодишно – най-високата му точка достига 2050 метра н.в. и преминаването му през зимата е изключително трудно и опасно начинание. За навлизане в Средните Родопи през

Долината на Въча

зимата, древните траки са използвали долината на река Въча, защото в ниската и част, рядко се задържа сняг. Аз успях да локализирам трасето на този път и открих отлично запазени участъци от него и разклоненията му. По-долу съм ви показал снимки на 3 древни пътя, минаващи по долината на Въча и околните била. Главният път минава над самата река, по стръмни скали, които на много места са изсичани за да станат проходими. В

Осем вековния Цар Асенов надпис

отлично запазените участъци, камената му настилка е с ширина около 160 см. Каменият път векове наред е бил ябълката на раздора между беси и римляни, а по късно и между българи и византийци. Заради голямото значение, по цялото му трасе, сред непристъпни скали са изградени няколко крепости, които са осигурявали контрол над тази важна пътна артерия. Най-известната и най важна крепост е Кричимската. Строена още от траките, тя е

Дива коза

била арена на битки, най-вече между българи и византийци. При едно такова сражение, цар Иван Асен 2 завзема крепостта и в чест на тази своя победа, оставя ценен паметник запазен до сега. На заоблен триметров камък е изсечен надпис, който в превод от старобългарски гласи: „на този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. Едно от разклоненията на Главният път е с още по-красив градеж и по голяма широчина. Той сякаш

Колиба из чукарите на Въча 

се намира в нищото и на пръв поглед не идва и не води до никъде. Но само на 300 метра от него, се е намирало древно поселище над което е била изградена малка крепост. Този път е отлично запазен в участък с дължина 260 метра. Начинът на градеж е идентичен с този на Римският път на Персенк – големи каменни блокове, които са оформени допълнително. В стръмните участъци са слагани напречни редове от тесни камъни за изравняване. По

Главният античен път в дефилето на Въча

долината на Въча и притоците и, се намират едни от най-разнообразните и красиви гори в Родопите. Тук е и второто най-старо находище на диви кози в планината. Но заради непристъпния терен, наблюдението и заснемането им е много трудно. Още по-трудна е срещата с мечките за които притоците на Въча са обетованата земя. Освен ако те самите не решат да ви посетят и да похапнат череши заедно с вас. Имал съм и такъв случай.