Еленовите сборища в северен джендем
Опознайте горите и местата за наблюдение на диви животни в северен джендем с авторските маршрути на ФотоСафари. Научи повече..
Доста години скитам из чукарите и вековните гори на резерват Северен Джендем. И въпреки неголямата си площ, той всеки път ме изненадва с нови потайни и диви места, различни от тези, които съм виждал дотогава. Разнообразието на терена в този шеметен скален лабиринт е невъобразимо. Величественият декор на страховитите пропасти, вековни букови гори и зъбери кара всяко диво животно, което обитава Северния Джендем,
да изглежда много по-красиво. Тук всеки звук издаден от човек, птица или водопад се чува нереално, защото се блъска в отвесните скални стени, поема се от бездънните пропасти и се връща като ехо, което сякаш не свършва. Всяка есен идвам в Северния Джендем, за да слушам концерта, който изнасят благородните елени. Тук има няколко стари сборища, на които се изявяват изпълнителите. Аз избягвам да доближавам елените, за да не ги безпокоя. Но правя така, че те да дойдат при мен. За целта използвам тръба, с която
имитирам рева на мъжкарите. И така, те винаги идват и застават пред мен. В резерват Северен Джендем открих и първото леговище на вълци. На него попаднах, без да искам., Просто бях избрал да нощувам на скала точно над гъсталаците, в които двойка вълци отглеждаше потомството си. Само от 150 метра имах възмоността да слушам воя на възрастните вълци и джавкането, с което им отговаряха малките вълчета. По това време те тъкмо бяха на възраст, в която посрещаха с глас, завръщането на родителите си от лов.
Всъщност точно тази среща с вълците на Северен Джендем, ми помогна да си изградя отлично работеща система за локализирането на вълчите леговища. Само след седмица изпитах новата си методика под Мазалат. На втората нощ от прослушването ми, вълчето семейство, което обитаваше този район, издаде местонахождението на леговището си. Оглушителното джавкане на малките вълчета и воят на родителите им, се носеше из
деретата достатъчно време, за да разбера точното местоположение на леговището им. От тогава изминаха много години, през които си имах доста работа с вълците. Не липсваха и интересни моменти. Веднъж посред бял ден, с верен мой другар си слушахме музика от малко радио, излегнати сред гората. Така и не разбрахме как на 5-6 метра от нас се появи запъхтяна двойка вълци, които бяха по изненадани и от нас. В друг случай пък реших да навляза с нископроходимият си автомобил, в отдавна неизползван горски път в Кормисош.
Заради „отличната“ ми преценка на възможностите на Голфа, замръкнах и нощувах в него. Не знаех, че закъсацията ми ще се превърне в паметно преживяване. Вече беше около 22 часа и аз се бях изтегнал на предната седалка, слушайки звуците от гората. Тогава, на около 50 метра от мен, по стръмния склон се разнесе джавкането на вълчета, посрещащи родителите си, които пък им отговаряха с вой от по-голямо разстояние. Животните бяха толкова близо, че чувах дори стъпките им в буковата шума. Вълците виха още няколо пъти и аз успях да ги запиша с камерата си.