за мравките и мечките от мазалат и джендема
Опознайте горите на мазалат и северен джендем с маршрутите на ФотоСафари. Научи повече..
Над 20 години живея с общество, което е много по-съвършено дори от това в Швейцария, което лично опознах. Това общество е тук в България, но за съжаление, достъп до него имат само богоизбрани – такива като мен. Вие дори и само да се доближите до него, членовете му ще ви нападнат, за да ви убият. Спокойно, говоря за обществото на пчелите, които отглеждам в планината
над родното ми село. Отношението ми към тези насекоми е специално – все пак имам над 100 пчелни семейства и те означават много за мен. Но не по-малка слабост са ми и насекомите, чието общо тегло е по-голямо от общото тегло на всички хора обитаващи нашата планета – става въпрос за мравките. Звучи непрестижно, но интересът ми към горските
мравки, е по-голям от този, който имам към повечето животни обитаващи планините. И докато от бозайници и птици се интересуват хиляди хора: ловците-бракониери, фотоснимачи, еколози, то от мравките се интересувам само аз и още „едни други“. Тези мои съмишленици и колеги са мечките, за които мравките са основната храна през лятото. В пълна сила това важи за Средна Стара планина, където по голите склонове можете да
видите хиляди мравуняци, под формата на купчини високи 30-40 сантиметра. Лично аз съм преброявал около 140 активни мравуняка на площ от 600 квадратни метра, на 1800 метра височина, в Северния Джендем. Това място което наричам Мравунярника, е с площ от стотина декара, из които са пръснати хиляди мравуняци. През нощта Мравунярника се превръща в Мечканярника, защото редовно се посещава от мечките. Всъщност те внимателно разравят мравуняците, които са под формата на купчини, за да достигнат до гнездовата камера. Виждал съм как бавно и прецизно, мечка извършва тази манипулация, за да не се разпръснат и смесят с пясъка и клечките лакомствата които търси – яйцата и ларвите на мравките. Те са най-калоричната и леснодостъпна храна за старопланинските мечки, които се хранят
предимно през нощта. Но това лято заснех една, която се беше хранила до сутринта на Мравунярника. Тя се връщаше от него, спускайки се по голия склон, към вековните букови гори на Северния Джендем. Не бях готов за тази среща – тя преминаваше на десетина метра от мен, когато ме събуди шумното и дишане. Понеже още дремех в спалния си чувал, успях само да си измъкна ръцете от него и да грабна камерата. Тя ме усети, мина под мен и се
забърза към улеите на Джендема. А друга мечка която разравя мравуняци, наблюдавах и заснех посред бял ден, в подножието на Мазалат. Това представление продължи над час, достатъчно дълго за да се запозная в детайли с начина по който мечката разрови и обработи 7 мравуняка. Но те бяха малки по размер и едва ли можеха напълно да заситят хищникът. По голия склон имаше малко на брой мравуняци, затова мечката бавно се отдалечи, като продължи да тършува за насекоми.