мечата пътека в кормисош
Опознайте вековните гори и дивите животни в кормисош с авторските маршрути на ФотоСафари. Научи повече..
Маркировъчните дървета на мечките в родопски махали
Мечки пред маркировъчното дърво
Познавам лично няколко „трапера“, които имат в активите си десетки отстреляни вълци и мечки. За достигането на тези свои „постижения“, те използват непочтени методи, които аз меко казано не одобрявам. Те включват примамване на животните с трупове на магарета, коне и т.н. като издебването е от подобни на къщи чакала. Да си призная, при фотолов аз също съм използвал „неестествени“ начини за привличане на
хищници. Но целта ми тогава беше, не да убия тези животни, а да установя броя им в дадения район. За целта създадох маркировъчни дървета, на които да привлека мечките от район в средните Родопи. Животните се стичаха на моите дървета благодарение на миризлива течност, която си приготвих. От стотиците кадри които заснеха фотокапаните ми, си изградих представа за маркировъчното поведение на мечките. От доста време издирвам и картирам маркировъчните
дървета на мечките, които сами си създават. Броят им в даден район зависи от плътността на популацията на мечките. Всъщност едва ли има място в което да се намират повече от 1 – 2 маркировъчни дървета на няколко квадратни километра гора. Разбира се че има и изключения – например Мечата пътека в Помашката бърчина. Тук на пътеки с обща
дължина около 3 километра, се намират над 80 редовно използвани маркировъчни дървета! Тази бройка изглежда нереална – та дори и години да обхождате районите в Родопите обитавани от мечки, пак няма да откриете дори и наполовина от тези в Помашката бърчина. Високата концентрация на маркировъчни дървета тук, се дължи на особената привързаност на местните мечки към старите телеграфни стълбове. Те са дървени и привличат мечките като магнит, заради своята особена миризма. Тя се е получила от специалната импрегнация на дървото против гниене. В началото се съмнявах дали точно миризмата привлича мечките към дървените стълбове, но когато открих 3 които не бяха
маркирани със зъби и нокти, предположението ми се потвърди. Тези 3 немаркирани стълба не бяха импрегнирани и при тях липсваше особената миризма и съответно не бяха използвани от мечките. По-интересно е че мечките свикнали да маркират през 25-30 метра стигайки до тези непривлекателни стълбове, са маркирали най-близките до тях дървета. Затова пък, някои от стълбовете намиращи се в непроходими
гъсталаци – далече от пътеките, не са пропуснати от мечките и те ги маркират редовно. Четиринадесет от маркираните стълбове, се намират на броени метри от обезлюдените помашки къщи – те също се посещават редовно. Преди много години имах възможност, на живо да наблюдавам как мечките маркират. Със стария ми другар Мехмед бей, скитахме из чукарите на Козница, като целта ни беше фотолов на дивите кози обитаващи района. Изведнъж на склона пред нас, забелязахме едър мечок, който бягаше нагоре и надолу по стръмна поляна. Всеки път, когато стигнеше в долния край, той се изправяше до едно дърво, отъркваше се в него и разкъсваше ствола му със зъби. После пак бягаше нагоре 50-60 метра, връщаше се при дървото и повтаряше маркирането. Това се случи 4 пъти, а аз и Мехмеда, наблюдавахме мечката още 15 минути, докато тя бавно се отдалечи, катерейки се по стръмния склон.