Меню
фотолов на мечки в северен джендем
Опознайте горите и дивите места на северния джендем с маршрутите на ФотоСафари. Научи повече..
Мечка, която заснех в Северния Джендем
Дива коза из пропастите над Ожовица
Има места, от които никога не съм се връщал с празни ръце. Казано по-точно, там е гарантирано че ще срещна редки животни, или ще открия интересни находки. Едно такова място е Северния Джендем. И така в един дълъг ден от краткия живот, точно в разгара на
лятото, драпах из чукарите му. Този път тръгнах от по-ниската част на резерват Северен Джендем. Там под скалите, се намираха малки полянки пръснати сред гората. Из тях растяха доста сливи, които почти презряваха. А като видях скоро изпочупените им клони и мечите изпражнения под тях, разбрах че ще прекарам тук още доста време. На една от скалите, имах леговище на което
съм нощувал неведнъж. В такова диво място в Северния Джендем, мечките са необезпокоявани, затова можеха да се появят и през деня. Беше едва 3 часа следобед, затова се захванах с метален пъзел, който не можех да разглобя вече цяла седмица. Въртях го безрезултатно от часове и напълно бях забравил защо съм тук. По някое време погледнах напред и що да видя – в горния край на поляната вървеше мечка. Тя се придвижваше доста бързо и тъкмо да се мушне в гората, успях да и направя няколко снимки. Въпреки че успях да я заснема, бях
разочарован, защото не забелязах появата на животното. Бях допуснал стара грешка – не внимавах, а когато си на фотолов за мечки, не бива да отклоняваш погледа си от набелязаното място. Това е така, защото мечките се появяват като призраци и понякога не спират и за секунда. Имал съм доста случаи, в които виждам вече отдалечаващите се животни. Следващия ден бях на пост още по тъмно и така до 10 часа сутринта, но не се появи животно. След това започнах БЪРЛОГИНГ – търсене на мечи бърлоги сред скалният лабиринт на Северния Джендем. Преди години бях открил една точно на този склон и бях сигурен че ще открия още. Е, този път не сгреших: бързо открих първата за деня меча
Мечка в дерето под Големия Осредок
бърлога, която беше истински шедьовър. Тя беше трудно достъпна, с красива гледка, а вътре имаше дебела лежанка от трева в която можех спокойно да се излегна. Мечата бърлога беше използвана тази зима, като най-сигурния показател за това, е състоянието на горния тревен слой на лежанката. Продължих с трудно катерене из чукарите на Северния Джендем и скоро попаднах и на втората бърлога. Всъщност тя беше нещо средно между бърлога и открита лежанка, защото не се намираше в дълбока дупка, а под скален навес. След откриването на тези интересни находки, приключих БЪРЛОГИНГА и се завърнах в бивака ми на скалата, за да подновят фотолова. Отново започнах да чакам да се появи някоя мечка, като внимавах да не допусна вчерашната грешка. Още преди да започне да се смрачава, средна на ръст мечка се появи в края на поляната. Може би това беше вчерашното животно. Мечката веднага се насочи към сливите и започна да се храни. Понеже дърветата
бяха ниски, тя не се качваше на тях, а се хранеше изправена на два крака. Прекарахме заедно над 20 минути, след което мечката се насочи към съседна поляна, към която нямах видимост. Е, как да не харесваш Северния Джендем – въпреки че е толкова малък по площ, само за няколко дена из него, можеш да видиш толкова интересни неща. Той е от тези места, от които не искаш да си тръгнеш, мислиш постоянно за тях, когато не си там и в които винаги искаш да се върнеш. А вярвате или не, още на другия ден успях да разглобява пъзела Ханаяма, от най-високото ниво на трудност, при това успях да го снимам с една от мечките.
Диви кози в Джендема
