мечока панайот в родопите и стара планина
Опознайте горите и дивите животни в кормисош с авторските маршрути на ФотоСафари. Научи повече..
Слушал съм истории, които са толкова невероятни, че си казвам: дори да имат само 50 процента истина, пак ще са голяма работа. Но следващата история е с достоверност 93%…. просто не можах да установя със сигурност дали в нея е участвал …. Тодор Живков. Нещата се случвали при управлението на горепосочения човек. В бърлога из чукарите на Мазалат, бракониер улавя малко мече, което след това предава на горските служители. Те пък го изпращат в развъдника за мечки Кормисош, в Родопите. Тук мечето живее в заграждение
около 10 години и се превръща в рядко голям и внушителен мечок. Всъщност с човекът отгледал тази мечка в Кормисош – бай Иван, ме свързваше дългогодишно приятелство. Десетилетия наред този колоритен планинец и съпругата му Росица, отговаряха за отглеждането и размножаването на мечките в Кормисош. С този човек съм прекарал незабравими дни в събиране на еленови рога и наблюдение на диви животни. Но да се върнем към мечето от Мазалат. Един ден, преди повече от 35 години, тогавашният държавен ръководител Тодор Живков, пристига в едно от ловните стопанства около Мазалат. Целта му е да се сдобие с трофей на голяма
мечка. Такава разбира се, няма как веднага да бъде открита из дивите дебри на Мазалат и Росица, затова се взема единодушно решение, на ръководството да бъде пусната мечка от развъдника в Кормисош. И разбира се, избора пада върху мечока, уловен преди 10 години в горите на Мазалат. Той бива транспортиран от Родопите до Стара планина, след което леко упоен, е пуснат в специално заграждение, дълго стотици метри. Там тълпа от викачи, насочва големият мечок към бай Тошо. Но в един момент, мечката стига до желязната мрежа и се покатерва по нея. Оградата не издържа на теглото на мечока и се огъва до земята. Така нашият герой я
прескача и изчезва из необятните гори на Габровница. Още помня заключителното изречение от разказа на Николай:“ уловихме този мечок като малко мече в горите на Мазалат, израсна и прекара голяма част от живота си в клетка в Кормисош, а накрая набелязан да бъде убит, той избяга и намери свободата в родните си гори под Мазалат“. Тази история ми я разказа покойният Николай – дългогодишен стопанин на хижа Мазалат. Той беше голям познавач на мечките и едва ли някой можеше да го впечатли с познанията си за това животно. Когато се запознах с него, аз също се опитах да го впечатля, като му показах няколко клипа на които бях заснел мечки. За моя голяма изненада, той обърна най-голямо внимание на два клипа, които бях заснел в Южния Джендем и Червената стена. Въпреки че те бяха
с лошо качество, той силно се впечатли от голямото разстоянието от което бях заснел мечките – около 2 километра. От запознанството ми с Николай изминаха 24 години, през които наблюдавах и заснех немалко мечки от голямо разстояние. За целта използвам следният неособено хитроумен метод: заставам на място с добра видимост и поставям камерата и фотоапарата на стативи. И започва същинската част на фотолова – целодневно наблюдение на терена, от непосредствена близост, до разстояние от няколко километра. Огледа извършвам с качествен бинокъл, като колкото повече време отделям в търсене, толкова по-голяма е вероятността да видя животно. А това че мечките са предимно нощни животни, не означава че не са активни и през деня. Също така, не е задължително да се забиеш в най-дивите гори, като Сютка или Дупката, за да откриеш мечки. Със сигурност в посочените две
места има доста от тези животни, но вероятността да ги срещнете там е много малка. Всъщност най-много мечки съм наблюдавал сред скалите по дефилето на река Въча. Нерядко това се е случвало само на 400-500 метра от шосето Кричим – Девин. Но има и още по-необичайни места на които съм заснемал мечки: например в покрайнините на някое село. На снимките до този текст съм уловил мечка, която над 2 часа пасеше и обръщаше камъни само на 100 метра от къщите на родопско село, в което живеят 15 човека. На 20 метра от животното минава асфалтов път за селото и аз реших да изпробвам мечката като се приближа до нея с колата си. От пътя не успях да я видя, но като се върнах на първоначалната си позиция, мечката още си беше там и продължаваше заниманията си.