Меню
пещерата на първобитните хора под персенк
Опознайте горите на персенк с авторските маршрути на ФотоСафари. Научи повече..
Мечката на дървото
Благороден елен с кошути
Бяха години, в които най-шикарното превозно средство в планината беше моторът ИЖ (произнася се – иже). Именно с такъв звяр, се спусках по стар горски път под Модър. Минавах по огледно било, осеяно с тракийски могили. Една от тях беше нападната от иманяри, които бяха изкопали тунел към вътрешността и. Надникнах през него и веднага видях най-голямата ценност на могилата – невероятна куполна гробница
Мечката хранеща се на дървото
с формата на иглу. Тя е с диаметър 280 см. и е изградена от майсторски наредени каменни плочи – тикли. Съобщих това на най-големия капацитет по родопските старини, когото познавах – Божидар Чапъров. С този изключителен археолог прекарахме цял ден в проучване на гробницата под връх Модър и разговаряхме за древността. Особено добре запомних едно негово изречение свързано с първобитните хора : засега няма сигурни доказателства, дали преди 10 и повече хиляди години в Западните Родопи, трайно са обитавали първобитни хора. Оттогава изминаха 23 години на проучване, през които открих стотици
Изглед към Персенк
кремъчни сечива, но така и не срещнах доказателства, които да опровергаят твърдението на археолога. В едно от търсенията ми, бях набелязал скален навес в подножието на Персенк. Но още щом пристигнах на мястото, разбрах че и друг беше харесал този прохладен скален заслон. По земята забелязах множество мечи изпражнения, съдържащи костилки от сливи – със сигурност, някоя мечка използваше скалният навес за почивка и укритие. Беше разгара на лятото и стотиците джанки растящи из поляните около скалата под Персенк, бяха натежали
Връх Модър
от плод. От навеса се откриваше отличен изглед към тях и аз реших да променя първоначалната си цел и вместо да проучвам скалата, се подготвих за дебнене на мечки. Вечерта нямах голяма слука във фотолова – появи се само едно прасе и когато се смрачи напълно, се мушнах в спалния чувал и бързо заспах. Но още на разсъмване, нещата
Находки от античното поселище под Персенк
взеха да се развиват в моя полза: събудих се от чупене на клони и мляскане. Тези звуци ги издаваше мечка, която се хранеше със сливи и то само на 50 метра под мен. Видях я точно когато се качваше на една слива. Това беше рядка сцена: хранеща се мечка, покатерили се на
Кремъчни сечива от Мечата пещера
дърво. Рядка гледка беше и нескопосаното слизане на мечката от дървото. А що се отнася до скалният навес под Персенк – той наистина се оказа богато находище. Открих много кремъчни сечива, повечето от които можех категорично да датирам. Преобладаваха така наречените стъргалки от каменно – медната епоха.
