Меню
последните хора в планината на стръвниците
Опознайте горите и изоставените махали в този район с маршрутите на ФотоСафари. Научи повече..
Крава убита от стръвницата в Мурга махала
Среща с мечка из баирите до Мурга
Има едно място в Родопите, където хората са принудени да водят непрестанни битки с мечките – Планината на стръвниците. Тя е с площ от около 50 кв. км. и е едно от най-красивите и необикновени места в България. В тази територия, нападенията над домашни животни се е превърнало в „семеен бизнес“ за мечките. След ликвидирането на поредната стръвница, нападенията над добитъка престават за кратък период – до появата на друга стръвница. Това означава, че доста мечки тук се занимават с тази „незаконна дейност“. В тази територия стръвниците не остават дълго в играта, защото рано или късно биват убивани на местопрестъплението от местните планинци. А това са сурови хора, за които
Изглед от Мурга
електричеството и автомбилният път са далечно понятие. Познавам всички хора които живеят сами в дивите махали на територията между връх Бездивен, Преспа, Юговското ханче и Паничково. В този четириъгълник с площ от около 500 кв. км. се намира и Долината на стръвниците. Това е сред малкото места на които се вижда в действие “ Теорията на относителността “ на Айнщайн. Усещането за време тук е различно – човек има усещането че то тече осезаемо по бавно, понякога спира, а друг път дори се връща назад! Хората тук сякаш живеят в миналото – живеят така, както са живели преди 100 години. Приятелството ми с тези хора и това че ме допуснаха до своя свят, своя дом, своите истории, радост и мъки, е безценно за мен. Никога няма да забравя думите на най-известният и уважаван
Ахмед бей – ловецът на вълци
човек от тези махали – Наим бей: „Момче, вратата на моята къща винаги е отворена за теб“. Тогава не оцених достатъчно думите му, но след време разбрах, че той не допускаше лесно човек не само до дома си, а и до себе си. Наим бей е баща на 10 деца и живее сам с най-малката си дъщеря. Всяка година на Гергьовден те се събират в родният си дом, в който няма ток, не достига път а най-близкото селце е на над 10 км. път с камили. На тези празници имам честта лично да въртя чеверметата и да бия тъпана докато всички пеят ритуални песни, танцуват и се борят. Между зидовете на тая къща, която никой не знаеше на колко години е, бяха мушнати интересни предмети. Първият бе грижливо сгънат лист от Корана, който стоеше в дупка в стената на височина от земята 2 метра. Десетилетия наред, този
Наим бей от Мурга
лист със строфи, е осигурявал защита на дома. Другият предмет от стената на старата къща, бе стара дървена паламарка (ръкойка), изработена лично от дядото на Наим бей. Един ден докато ги снимах, Наим бей ги свали и каза: мушкай ги в торбата, подарявам ти ги. Хем ги исках много, хем не можех да приема такива ценни вещи, хем не можех да откажа такъв жест. Наим бей ми рече така: листа от Корана да пази теб и твоят дом, аз ще сложа друг. А паламарката ми даряваше защото никой не се бе интересувал толкова много от дядо му, който също е бил един от башовете в този край. Друг мой приятел от този край е Ахмет ага от махалите на Бездивен. Този легендарен и всепризнат ловец, беше уловил десетки вълци използвайки хитроумен метод, известен само на него. Той ми го разкри напълно и не само това. От него научих най-интересните и необикновени истории
Бай Цветан – последния обитател Чуката
за живота и историята на хората от район. Всъщност и в този див край, дните на хората не минават напълно без проблеми. Главният нарушител на спокойствието са мечките стръвници. Те убиват десетки домашни животни, което е сериозен удар върху джоба и гордостта на местните планинци. Най-изявеният стръвник от последните години беше един страховит мечок – голям, свиреп и изключително силен. Той отвличаше добитъка посред бял ден до самите махали и дори в присъствието на пастирите. Любимият му метод на нападение бе следният: хваща някоя крава посред бял ден и захапвайки я за вимето и слабините я завличаше в гората или храсталаците. Едва тогава той я убиваше. Веднъж нападнал определено животно, нищо не можеше да го накара да се откаже от него. Дори когато пастирите са били на 10 – 20 метра от него и са крещели, замеряли са го с камъни,
Махала Чуката в Кормисош
а кучетата са го облайвали от непосредствена близост. Големият мечок вече не е между живите. Той бе убит при поредното си дръзко нападение – посред бял ден, в близост до една махала под Чиляка. Сега (2008 година) неговото място е заето от друг по-голям и още по-агресивен мечок. При последното си нападение(10 април 2008 г.) той уби 200 кг. крава само на 7-8 метра от пастира. За по-малко от две денонощия, той изяде цялата крава и от нея остана само скелета и кожата! Мечокът не напускаше трупа на кравата дори и през деня. Той беше наблюдаван през цялото време от хората от намиращата се на 400 метра махала (състояща се от 4 човека). Аз застанах на пусия в близост до останките на убитата крава. Големият меяок не дойде, но успях да заснема една средна мечка която премина в близост до дървото от което прияаквах. Засега мечокът-стръвник е убил само няколко домашни животни. Но с такава демонстративна смелост, съдбата му е предначертана и той едва ли ще живее дълго, за да натрупа стаж в кариерата си на стръвник. От много години проучвам мечките в този район и смятам, че една от главните причини да нападат домашните животни е не високата им плътност, а подхранването им с фураж и трупове на домашни животни, извършвано от ловното стпанство. Така много от мечките са се превърнали в готованковци, които се прехранват и обитават местата в непосредствена близост до хранилките. Но не винаги храната стига за всички, защото от нея се възползват по-нахалните диви свине. Тогава свикналата наготово мечка, остава гладна за няколко дена и предприема дръзки нападения над домашни животни.
