Има неща, които не са пряко свързани с наблюдението и снимането на диви животни, но те дават по-голяма сигурност и успех. На първо място, ще поставя безопастността. Из планините срещам много ентусиасти, които са се препасали и въоръжили с патлаци – пистолети, ножове на Рамбо, та даже и брадви. Тези „устройства“ не вършат работа при нежелана среща с диви животни или злонамерени и нечистоплътни селяни. Много по-сигурно е да сложите на колана си спрей за мечки. Стопиращият му ефект на разстояние до 10 метра, е не по-слаб от този на автомат Калашников. Боравенето със спрея за мечки, изисква повишено внимание – два пъти съм виждал ужасяващият ефект от употребата му и твърдя, че тези „мероприятия“ никога не се забравят. Второто нещо на което обръщам голямо внимание в планината е ориентацията и комуникацията. Аз бих ви препоръчал да носите поне два смартфона и една – две качествени външни батерии за тях. Телефоните ви трябва да имат сим карти към различни мобилни оператори. Най-добре е да сте абонирани и към трите оператора в България, защото в определени места, обхват има само един от тях. На всеки от смартфоните, задължително трябва да е инсталирано приложението Locus map. Gps сензорите на смартфоните от последните 3 години, са много прецизни и точни. Те позиционират прецизно с минимални отклонения дори в дълбоки долини и дерета. Особено добри са телефоните на Samsung, които получават сигнал едновременно от навигационните системи – GPS, GLONASS, GALILEO, BEIDOU. С такъв телефон съм се позиционирал правилно в дъното на Южен Джендем, докато навигацията ми Garmin даваше отклонение над 50 метра.
За всеки маршрут съм посочил трудността и времето за преминаване, от неподготвен и нетрениран човек на възраст от половин век. Това последното за някои може да е успокоително, а за други притеснително, но наистина за голяма част от моите маршрути не е необходима специална физическа подготовка. Разбира се че има и някои, които са по-трудни – например част от маршрутите за Южен Джендем, Северен Джендем, Червената стена и др. За всеки маршрут съм посочил, общото време за отиване и връщане от крайната точка. Ако времето за някой преход е 8 часа, това означава че толкова време е само ходенето – без почивките. Всеки преход над 6 часа, аз го определям за тежък. Затова ви препоръчвам да го предприемате през период на годината, когато деня е по-дълъг и да тръгнете в най-ранната му част. Всъщност, дори да не успеете да планирате времето за връщане и замръкнете из баирите – има решение. И то е в един надежден фенер – челник, който дълго време осветява като ден на десетки метри. Бъдете сигурни, че сте в пълна безопасност, защото светлината от фенера пропъжда всяко диво животно надалече.