фотолов под саръ кая
Опознайте горите и изселените махали под саръ кая с маршрутите на ФотоСафари. Научи повече..
Мечката в Саръ кая
Саръ кая и Мумджи дам
Смело мога да заявя, че Саръ кая е най-величествената скална кула в България. Освен това, рядко можете да откриете толкова отдалечено и труднодостъпно място в Родопите. Тя е била символа за хората, живеещи в отдавна изселените махали около нея. До нея те са провеждали събори, борби и религиозни ритуали. Тракийците също са почитали тази скала и свидетелство за това са десетките антични монети,
които съм откривал тук. За пръв път дойдох на Саръ кая, преди повече от четвърт век. Тогава из все още запазените къщи до скалата, се подвизаваха няколко зебека от Безводно, които пасяха добитъка си тук. Една вечер, мечка уби крава до близката махала, при това в присъствието на пастира. Този млад юнак, се беше опитал да я прогони с викове, камъни и дръве, но това предизвикало стремителната и атака. Не можех да повярвам, че този безстрашен планинец се беше спасявал,
покатервайки се на близкото дърво. Познавах се с тези местни бабаити, затова те веднага ми съобщиха за случката и ми описаха виновника – едър мечок. Знаех че му остават само няколко дена живот, защото тези горди и отмъстителни зебеци, не прощаваха. Така и стана – още на втората вечер, мечока беше причакан и убит до жертвата си, а аз получих като подарък един от ноктите му. Оттогава изминаха доста
години, през които прекарах немалко дни и нощи из баирите на Саръ кая. И все още откривам необикновени неща, които са останали забравени и скрити десетки, стотици, а някои и хиляди години. Например в близост до Саръ кая, се намират две древни крепости, от които сега са останали големи каменни валове от разрушените им стени.
Единствените хора които знаят за тях, са местните иманяри. Също така, тук се намира последното еленово сборище в тази част на Родопите, което е оцеляло от „народното“ бракониерство. Ако подходите правилно, до Саръ кая можете да наблюдавате какви ли не животни. Дори и диви кози, но разбира се според мен най-интересни са мечките. Малко са местата на които да съм ги срещал толкова често. Последната
ми среща беше тази есен – 2021 година, когато една мечка премина под дървото, върху което се бях покатерил и дебнех. Беше времето, когато крушите и килелиците бяха узрели, а мечките ги посещаваха дори и през деня.