сватба в Кормисош
Опознайте вековните гори и дивите животни в кормисош с маршрутите на ФотоСафари. Научи повече..
Преди много, много години бях на фотолов из Кормисош, като със себе си водих сътрудничка. С тази дама, бяхме заедно от половин година и бяхме обходили доста баири през това време. Целта ни сега, бяха дивите кози, обитаващи едни скали в Кормисош. През трите дни, които прекарахме тук, видяхме доста животни, дори една малка дива коза, която прояви необичайно любопитство. Без да се притеснява, тя се
Кошута в изоставената махала
доближи на два метра от нас, за да ни огледа, докато ние я снимахме и дори разговаряхме. Не помня диво животно в Кормисош, да се е доближавало съзнателно до мен толкова близо. Събрахме доста преживявания, за които по-късно разговаряхме легнали в спалните чували. По едно време разговорът с моята сътрудничка, пое в неочаквана
посока и стана доста сериозен. Досега живеех ден за ден, без дългосрочни планове за бъдещето, затова въпросът на дамата ме свари неподготвен. В прав текст тя ме попита, дали имам сериозни намерения към нея, какво и кога смятам да предприема – демек, както се казва, смятам ли да се женим. Бях леко неподготвен за този въпрос. Единственото, което ми дойде на ума, беше да пусна неостроумна шега –
в това съм доста добър, която завърших с обещанието: „ще се оженим, когато заедно срещнем мечка“. Разочарованието и от моят отговор беше голямо, дори малко развали преживяването от невероятната вечер под открито небе в Кормисош. Но развръзката предстоеше, като при нея в пълна сила важеше сентенцията: внимавай какво си пожелаваш, защото
може да се случи. Та на следващия ден, нашето шеметно странстване из Кормисош завърши и ние поехме дългия път към колата ни. По едно време, спускайки се по каменистата пътека над Хамбара, моята другарка със съвсем спокоен тон ме информира, че на метри зад нея върви мечка. „Добър опит“ отвърнах, дори без да се обърна и
продължих надолу. Но само след секунди чух как камъните от сипея по който вървяхме, започнаха да се свличат някъде зад нас. Обърнах се и видях млада мечка, която стремително вървеше на 5-6 метра зад моята спътница. Дори когато извадих лентовия си фотоапарат, мечката не се спря и се спусна в наша посока, и преминавайки на 2 метра пред нас, побягна надолу по стръмния сипей. Не знам от кое бях изненадан повече – от необичайната среща, или от това че ми предстоеше да изпълня сериозно обещание. Всъщност една млада мечка от Кормисош, реши съдбата ми. Няколко месеца по-късно, изпълних обещанието си и с моята сътрудничка се оженихме.