гнездата на соколите-скитници

Опознайте местообитанията и снимайте соколите-скитници с маршрутите на ФотоСафари. Научи повече..

Останки от спортния гълъб, уловен от соколите

Малки соколи – скитници в гнездото си

Проучване гнездата на соколите - скитници

В отдавнашни дни, поизтрити вече от паметта ми, отглеждах пощенски гълъби. В гълъбарниците ми обтаваха над 1оо от тези съвършени птици. Аз ги подлагах на суров изкуствен подбор, като често ги пусках от различни места на България. Не знам някой да е пускал спортните си гълъби

Младите соколи – скитници разкъсват гълъб

при това редовно от вътрешността на Родопите. Аз го правих и така загубих доста гълъби. Но най-сериозни поражения ми нанасяха ястребите и соколите-скитници. И докато ястребите улавяха гълъбите когато са кацнали на покривите на къщите, то соколите – скитници ги нападаха по време на полет, високо в небето, Десетки пъти съм наблюдавал тези свръхзвукови атаки, от които гълъбите ми рядко се спасяваха. Все пак

Малки соколи – скитници в едно от гнездата

имаше и оцелели, но те носеха страхотни рани от ноктите на нападателите. След години се заех с изучаването на сокола – скитник. Първото обитавано гнездо В Родопите, открих през 2002 и вече 14 години редовно го наблюдавам. Всъщност, двойката соколи-скитници не гнезди в едно и също гнездо, а ги сменя постоянно. Но те винаги се намират на същата 60 метрова скала, в която има десетки площадки и дупки, удобни за гнездене. През тези 14 години в които наблюдавам гнезденето им на това място, аз не мога да разпозная дали това са едни и същи партньори. По-вероятно е при загуба на единият сокол, другият да си намира нов партньор и да продължава да се размножава на тази скала. Затова всяка година тук се излюпват и излитат соколи-скитници. И не само тука, защото само в

Поредното гнездо на соколи – скитници в Родопите

Западните Родопи открих гнездовищата на 9 различни двойки. Всъщност аз ги откривам най-вече със слуха си, но самият метод на откриване е табу и не бива да се споменава и дума повече по този въпрос. Много по интересно е че някои от двойките соколи-скитници, обитават и гнездят само на 4 километра една от друга и то години наред. През 2013г. под едно от гнездата, с помощта на „СРС – та“, открих 6 метални пръстена, такива каквито се слагат на краката на гълъбите. За съжаление, пластмасовият слой с номерата беше запазен само на един пръстен и той беше гръцки. Дали пък сред останалите пръстени нямаше някой, който да е стоял на крака на някой от моите герои загинали по безбройните била и върхове на Родопите? През пролетта на 2016 г. реших да наблюдавам току що напусналите

Пикиращ сокол – скитник

гнездото си, млади соколи. Гнездото се намира на страховита 80 метрова скала и е сред любимите ми. В началото наблюдавах двойката възрастни, които бяха кацнали до гнездото си. След това те изчезнаха за около 40 минути и аз се заех с оглед на дивната гора, която ме обграждаше като джунгла. Спокойствието ми бе прекъснато от свирепите крясъци на соколите – скитници. Само на 150 метра в небето пред мен, двата възрастни сокола и двете им малки с бясна скорост се спускаха един към друг, сякаш искаха да си отнемат нещо. След като насочих бинокъла си разбрах, че причината за тази веселба беше птицата, която родителите току що бяха уловили. Сега младите соколи-скитници искаха да получат своя пай. От наблюденията си знаех местата, на които соколите изяждат уловената плячка. Точно под летящите птици се намираше и зъберът, на който те кацаха най-много.

Соколът – скитник с част от плячката си

Бързо се носочих към него, за да ги заснема отблизо. След 2-3 минути вече се изкачвах по скалата и още на първата площадка само на 3 метра от мен, се озовах пред два сокола, които настървено разкъсваха някаква птица. Веднага разпознах младите соколи, но нямах време да ги разгледам и започнах да ги снимам. Чак около двадесетата снимка те ме видяха и отлетяха заедно с част от плячката си. Птицата, която ядяха имаше необикновено оцветени пера. Част от тях бяха останали на мястото на гощавката им. Там от жертвата беше останал и единият крак, върху който имаше пръстен. По него разбрах, не само че това е гълъб, но се сдобих и с името и телефона на собственика му – Петьо от Скутаре. Свързах се с него и той остана не по-малко изненадан от мен, къде са свършили дните на пазарджишкия му високолетач номер 30.