среща в сърцето на соколна

Опознайте горите на Соколна с  авторските маршрути на ФотоСафари. Научи повече..

Мечката от Соколна

В сърцето на Соколна

Пътешествие до най-дивите кътчета на Соколна

Резерватите Соколна и Южен Джендем много си приличат – те са като страховити хищни зверове, които само наблюдаваш отдалече и изобщо не можеш да докоснеш. Също така, те са като красивите жени – всички ги харесват и всички говорят за тях. Но малцина са тези които се осмеляват да ги заговорят, а само единици ги получават. Всъщност за да опознаеш тези резервати,

Горната част на Соколна

не са необходими специални умения. Казано накратко: трябва както и при жените – упорито да ги ухажваш, тоест обхождаш. Соколна и Южния Джендем никога не могат да ти омръзнат, но с тях лесно може да предрусаш – например да се завреш из бездънните урви, измъкването от които, може да изцеди силите ти докрай. Немалко пъти съм изпадал в такава ситуация, като за последно ми се случи в каньона на Куру дере.

В мечата бърлога

Макар и не толкова страховита като Южния Джендем, Соколна също има непристъпни места, за обхождането на които е нужна малко подготовка. И така, един ден, мислейки че съм достатъчно подготвен, се отправих на три дневен БЪРЛОГИНГ из чукарите на Соколна. Драпайки в търсене на мечи бърлоги, се отбих до място, на което миналата година открих интересна находка – голям череп на хищник с дължина около 23,5 сантиметра. Предполагам че е на вълк, защото мястото на което го открих е изключително труднодостъпно и отдалечено. Черепът още си стоеше където го бях оставил и аз приседнах в края на малка поляна, за да го огледам отново. Исках

Чукарите на Соколна

да извлека още информация за него и някак да го свържа с изключително дивото място на което се намирах. И докато държах черепа в ръце, досущ като Хамлет, усетих раздвижване на 20 метра от мен. Беше мечка, която се движеше право към мен. Тя не ме забелязваше, затова бавно насочих оръжието си и натиснах спусъка, после пак и пак. Оръжието ми беше скорострелно като Калашник и с него успях да направя над 30 точни изстрела в тялото на мечката. Но това не я спря, добре че на десетина метра от мен, тя рязко смени посоката си и се спусна надолу. И така всичко свърши – просто мечката изчезна в гората, а аз успях да направя добри „изстрели“ – снимки.

Дива коза в Соколна

Всъщност, фотоапарата ми наистина тракаше като Калашник докато снимах. Срещата с мечката в резерват Соколна беше изненадваща, но по-впечатляващ за мен беше факта, че тя изобщо не ме усети, въпреки че няколко пъти погледна право към мен, а беше на три скока разстояние. Тя не ме разпозна, защото лицето и най-вече очите ми, бяха скрити зад обемистия фотоапарат. Близка среща с мечка в сърцето на Соколна – какво повече можех да искам. Оттук се отправих към една скала, на която често нощувах. На сутринта се заех с това, за което бях дошъл –

Есен в Соколна

БЪРЛОГИНГ. Обикновено бърлогите се намират в горната част на резервата. Както казах – не са нужни големи умения за откриване на интересни неща из Соколна, само повече упоритост и усилие. След няколко часово обхождане на непристъпните скали, открих поредната меча бърлога в Куру дере. Като че ли мечката създала това леговище, е искала да съзерцава бездънните пропасти и стръмните сипеи на Соколна. Гледката откриваща се от тази бърлога, наистина няма равна, затова още същата вечер нощувах в нея.