среща с три мечки в стенето

Опознайте вековните гори и дивите животни в резерват стенето с  маршрутите на ФотоСафари. Научи повече..

Мечка в резерват Стенето

Билото на Стара планина

фотолов на мечки и елени в Стенето

Беше средата на септември и аз се прибирах от едно еленово сборище в резервата Стенето. Вече трети ден скитах из това приказно място и сега ми предстоеше последната нощувка в моя скромен бивак, под една скала. Всъщност това не

Мече в резерват Стенето

беше нищо повече от гола земя, върху която слагах стелката и спалния си чувал. Но затова гледката, която се откриваше от тук бе незабравима. Дори легнал в чувала си, аз виждах безкрайните вековни гори, прорязани от скални зъбери, които свършваха при обширните високопланински пасища. И така, аз си вървях сред огромните букаци на Стенето, запътил се към бивака ми и си мислих колко са ми овехтели обувките.

Бай Андон със стадото и кучетата си над Стенето

Овехтели, ама удобни и как бързо щяха да ме отведат до мястото, където нощувах. Там щях да видя същия красив залез, какъвто гледах и предните вечери, пълната луна, която огряваше величествената гора, и пак щях да слушам рева на благородните елени. Всичко това щях да допълня със забележително 18 годишно уиски Glenfiddich, от което отпивах по няколко глъдки само при специални случаи. Това беше така, защото тази бутилка имаше сантиментална стойност – това беше последната бутилка, от която беше пил баща ми преди да свършат дните му на тоя свят. Изведнъж, тези

Крали – Марковата дупка в Стенето

мои мисли бяха прекъснати от сумтене и особено мляскане, идващо на стотина метра под мен. Не можех да сбъркам звуците – издаваше ги мечка, която комуникира с мечетата си. Само след секунди ги видях – мечка с две миналогодишни мечета, почти с нейната големина. Те се движеха някак доста забързано, сякаш целенасочено към точно определено място. Аз стоях точно на пътя им, разстоянието помежду ни се скъсяваше, а аз снимах, без да махам очи от визьора на фотоапарата си. Именно последната подробност се оказа решаваща, мечките да се приближат на 10 метра от мен, без да ме забележат или по-точно, без да ме разпознаят. При това, аз нямах никакво укритие и носех син панталон, и … бяла фланелка! По-важно в случая беше, че очите ми са скрити от фотоапарата и това бе достатъчно мечките да не ми обърнат внимание. И все пак, погледът на едното мече попадна

Мечките си тръгват

върху мен и то се спря на място да ме огледа. Знаех, че трябва да стоя мирно, но не се стърпях и пак започнах да снимам интензивно. Мечето усети, че пред него стои нещо съмнително, сви рязко надясно и забърза крачка. Майка му също го последва и така мечките ми обърнаха гръб и започнаха да се отдалечават от мен. Е, това наистина ме притесни – срещата ни щеше да приключи. Затова свирнах с уста, при което майката се обърна към мен, погледна ме, но пак продължи напред. Свирнах отново, този път по-силно. Тогава мечката и мечетата сякаш се стреснаха, седнаха на земята и започнаха да се оглеждат, и да душат въздуха. Това ми даде още 2 минути, през които да ги наблюдавам и снимам. След това се разделихме – мечките продължиха нагоре по склона, а аз напред по отдавна изоставената пътека. След срещата с мечките, вниманието ми беше изострено и през целия път до бивака ми, аз оглеждах внимателно близките склонове. На 300 метра от леговището ми се намираше малко изворче, от което смятах да налея вода. Точно преди него, от лявата страна на пътеката се простираше гъсталак от иглолистни и букови дръвчета. Без да спирам го оглеждах внимателно и изведнъж, само на 8-10 метра, между гъстите клони се мярна средна по размер мечка, която пристъпваше бавно. Тя се движеше

Изглед към Стенето

успоредно на мен, в противоположна посока, но веднага храстите я скриха от погледа ми. Трябваше да действам на мига, иначе щях да загубя играта – просто мечката щеше да изчезне без да я видя хубаво и да я снимам. Тихо, започнах да пристъпвам назад 15 метра, докато се откри по огледно място към гъсталака, където предполагах, че ще се появи мечката. Тя се появи, но много по-нагоре, при това доста забързана. Ясно, че ме беше усетила, а срещата ни бе приключила. След толкова инересни случки, пристигнах на мястото ми за нощуване и се приготвих за започването на необикновен спектакъл, като първото действие беше залезът на слънцето. Това нещо съм го виждал хиляди пъти, но всеки залез ми е като първи. Като се стъмни, безоблачното небе се изпълни с много звезди, които изведнъж сякаш изгаснаха. Просто изгря пълна луна, светлината на която заглушаваше малките звезди и огряваше Стенето. Под мен се простираше стръмна долина, в горният край на която ревяха елени. И докато се чудех с какво съм заслужил цялото това незабравимо преживяване, си отпивах от отлежалото уиски. Всъщност името му Glenfiddich, означава „долината на елена“.