приключения в горите на сютка

Опознайте горите на Сютка с авторските маршрутите на ФотоСафари. Научи повече..

Мечката с двете мечета под връх Сютка

Лисицата от праисторическото поселище

фотолов на мечки и лисици в горите на сютка

При фотолова на диви животни из горите на Сютка, отделям внимание и на такива, които не са толкова редки и атрактивни. Лисицата е сред тези животни, а през изминалите години, научих доста интересни неща за нея. Някои от животните, толкова свикнаха с мен, че ако исках можех да ги пипна докато ги снимам. Също така, лисиците ми направиха безценни подаръци, такива каквито малцина са получавали. В подножието на Родопите, се намира праисторическо селище възникнало преди 8 хилядолетия. В резултат на дългото му

Изглед от Сютка към помашка махала

обитаване, многократното подновяване на постройките и битовите отпадъци на древните хора, се е натрупал пласт дебел над 11 метра. В недрата на тази селищна могила, са съхранени хиляди безценни артефакти от древните хора. Много от тях ми бяха поднесени като подарък, именно от лисиците. А това стана по следния начин: из праисторическото селище се намираха безброй дупки изкопани от лисиците за леговища. Повечето от тях бяха доста дълбоки, а меката пръст изкопана при създаването им, беше струпана на склона пред тях.

Каменната манатарка

Заедно с тази пръст, лисиците бяха изхвърлили и безценни артефакти, останали от древните хора. Без никакво усилие аз събирах стотици кремъчни сечива, запазени керамични съдове, статуетки на животни, хромели и култови предмети – тотеми. Две от тези фигурки на животни с дължина около 5 сантиметра, бяха с нарочно премахнати крайници и глава. Освен това, бяха пробити надлъжно, за да бъдат носени на врата като амулети. В началото не можех да определя какви животни символизираха, но след като се сдобих с монографията на руски учени, нещата ми се изясниха. В тази безценна книга, братушките бяха систематизирали стотици неолитни фигурки на животни и хора. От нея установих, че моите символизират мечки. През неолита, тези животни са обитавали не само високите планини, но

Кремъчни сечива от неолитното селище

и равнините, които са били покрити с безкрайни, вековни гори. И когато вече си мислих че бая съм понаучил за неолитните фигурки– тотеми, получих неочаквана изненада. Малко под връх Сютка, под едно възвишение, наред с доста керамични парчотии, открих статуетка, досущ като описаните по-горе. Проучвах склона под Сютка и се бях съсредоточил върху пръста изровена от дивите свине – тя беше пълна с фрагменти от древни керамични съдове. Изведнъж сякаш от нищото, из високата трева под мен заподскача малко животинче.

Стената на крепостта под Сютка

Това беше меченце и аз бързо осъзнах, колко обезпокоителна е ситуацията, защото майка му със сигурност беше наблизо. Не изключвах вероятността мечката да се опита да ме респектира. Животинчето бе на няколко скока разстояние, и тъй като вече мярках силуета на голямата мечка между храстите, реших “достойно” да отстъпя. Веднага по инстинкт, свалих тежката раница,

Част от находките, които лисицата е изхвърлила, при изкопаването на тази дупка. 

оставих я пред мен и бавно се отдръпнах на няколко метра. След това със спрей за мечки в едната ръка и с видеокамера в другата, зачаках мечката да се покаже изцяло. След секунди тя се появи, като веднага ме надуши и побягна в противоположна на мен посока. Всъщност мечката водеше две мечета и толкова бе въодушевена от срещата с мен, че отдели доста изпражнения при нашата раздяла. Тук не беше спазен протокола – обикновено при такива срещи, другата страна извършва това действие.