Меню
Опознайте тъжанското ждрело с авторските маршрути на ФотоСафари. Научи повече..
Тъжанското ждрело – истински джендем
Козята стена
Фотолова на диви животни в Тъжанското ждрело, винаги ми е било трудоемко. Не че не съм имал успех – десетки пъти съм снимал диви кози и елени. Също така, няколко пъти съм снимал мечки в Тъжанското ждрело, като единият път наблюдавах доста време, сватбуваща двойка в района на Купните. Но фотоапарата ми беше с малко увеличение, а мечките толкова далече, че ме е срам да покажа снимките им. При всеки
Мечка в Тъжанското ждрело, снимана от голямо разстояние
фотолов в Тъжанско ждрело, не можах да си издействам близка среща с мечка. Знаех къде греша – местата от които причаквах животните, имаха чудесна видимост не само наблизо, но и към голяма част от ждрелото. Но тези мои пусии имаха огромен недостатък. При тях вятъра често сменяше посоките си, затова и мечките ме откриваха. Всъщност трудно
Маркировъчно дърво на мечка в Тъжанското ждрело
ще намерите място за фотолов на мечки из Тъжанското ждрело, на което вятъра да духа постоянно в една посока. Не могат да ви помогнат със съвет дори ловците убили десетки вълци и мечки, защото тези „трапери“ ловуват от чакала подобни на къщи и са напълно защитени от атмосферните условия. Добро решение е да се настаните пред скала, която да пази завет и да не позволява вятъра да духа откъм гърба ви. Но още по-правилния метод за фотолов на мечки в Тъжанското ждрело е „заваряването“ – претърсване на по-далечните места с бинокъл. Дългото гледане с уреда, натоварва очите ви все едно сте заварявали с
Водопади в Тъжанското ждрело
електрожен без маска. Но затова пък резултата е „почти“ гарантиран. Когато и „заваряването“ не помага, използвам моят специалитет – фотолов на мечките на местата им за хранене. Така постъпих и това лято – катерих се два дена във високата част на Тъжанско ждрело, но не срещнах интересни животни. За сметка на това, открих интересна меча бърлога. Тя се намираше в горната част на Тъжанското ждрело, сред труднодостъпни скали. Аз едва ли щях да я открия, ако не бях забелязал младия смърч с обелена кора в близост до входа на бърлогата. Мечката
Водопади в Тъжанското ждрело
беше маркирала дървото – често срещан ритуал в Тъжанското ждрело. Но когато то се намира далече от пътеки, това е сигурен признак че наблизо има бърлога. Нееднократно тези маркировъчните дървета, са ми помагали да открия мечите леговища. След това се насочих към ниската част на Тъжанското ждрело, по склоновете на което се намираха стотици узрели, диви сливи. Мечките вече ги бяха нападнали – прясно изпочупените клони и изпражненията го доказваха. Бях се съсредоточил
Лежанката в мечата бърлога
върху поляните в непосредствена близост под мен, но нищо не се появяваше. Тогава започнах оглед на склоновете на Тъжанското ждрело, на един километър от мен. Не след дълго прихванах целта. Две мечки на разстояние триста метра една от друга, активно се хранеха с окапали сливи. Едната дори си имаше компания – едро диво прасе, което изобщо не се притесняваше от мечката и се приближаваше до нея на няколко скока разстояние.
