фотолов из древните крепости до тъмръш

Опознайте горите и древните крепости на тъмръш с маршрутите на ФотоСафари. Научи повече..

Пускане на видеото

Мечката хранеща се на дървото

Благороден елен в Тъмръш

Фотолов в неизвестните крепости на Тъмръш

Тъмръш предизвиква интерес със своето местоположение – рядко някъде другаде, могат да се видят толкова обширни и величествени иглолистни гори. Разбира се, не по-малко интересна е историята на този район. Смея да твърдя че поназнайвам туй-онуй за Тъмръш. Все пак родното ми село се намира само на 10 км. по права линия от Тъмръш. Също така

Старото гробище на Тъмръш

познавам доста хора, чиито корени са от това село. Особено близък ми беше и командира на граничната застава до Тъмръш през 1912., който почина на 107 години. Все пак къщите ни са една до друга, а един от неговите наследници е сред най-верните ми другари. Именно с него – Мехмед бей, десетилетия наред кръстосваме дивите гори на Тъмръш,

Стената на Пепелашката крепоист

събирайки каквото е останало от това славно село. Но освен няколко тепелъка, ръждясали ножове и длета за камък, не разполагах с никави предмети от тъмръшкото минало. Докато един ден, преди над 15 години, моят стар приятел бай Ариф от близкото до Тъмръш село, ми разказваше за живота си. Между другото спомена, как дядо му ходел с тъмръшлиите на една скала, на която извършвали религиозни ритуали. Отлично познавах това място, защото много често го посещавам. Скоро

Изглед от Модър

след нашия разговор проведох претърсване на върха и малките пещери по склоновете му. Находките които открих наистина бяха интересни – чакмаци и кремъци за огън, барутници от рог, токи за колани и множество други предмети. Със сигурност, тази скала е била някакво светилище за тъмръшлиите. Под него се простира поляна обрасла с джанки и киселици, които редовно се посещават от дивите животни. Не веднъж съм наблюдавал мечки в подножието на върха. Дори миналото

Благороден елен с кошути в Тъмръш

лято успях да да заснема една тъмръшка мечка, която ядеше сливи покатерила се върху дърво. А бай Ариф, който ми разкри тайната на това тъмръшко светилище, отдавна не е след живите. Но скоро няма да бъде забравен, защото на младини е бил най-големия бабаит и женокрадец в този край. Този суров високопланински звяр, беше откраднал своята жена

Свинкса в Пепелашката крепост

и денонощия наред я крил в отдалечена пещера, над река Въча, където я „убеждавал“ в сериозността на чувствата си. Всъщност лично познавах още двама високопланински бабаита, които също бяха откраднали своите жени. Но аз ви съветвам да не използвате тази методика – в днешно време тя не върши работа.