фотолов на мечки в кормисош
Опознайте вековните гори и дивите животни в кормисош с маршрутите на ФотоСафари. Научи повече..
Над 26 години следвам мечките из дебрите на Кормисош и Сушица. Добре си спомням и първата ми среща с тях по тези места – тя бе със среден на ръст мечок, който вървеше към мен, без да ме забележи. Когато се озовахме на 6-7 метра един от друг, той ме усети и втренчено впи поглед в мен. Гледахме се около 15 секунди, след което мечокът зави надясно и бавно се отдалечи от мен, докато аз
продължавах да го снимам с видеокамерата си. Това бе сред най-вълнуващите, запомнящи се и редки срещи, в които съм гледал очи в очи мечка. На практика обаче, да издебнеш и заснемеш това рядко животно не е толкова лесно. Като за начало трябва да се избере подходящ район, в който на площ от 50 км2, постоянно да обитават поне 6-8 мечки. Вярвате или не, такива места в Родопите се броят на пръстите на едната ръка. Иначе мечки могат да бъдат видяни из горите около
почти всяко село в Западните Родопи. Но това не са техни постоянни местообитания и там те пребивават временно – докато бъдат убити или прогонени от местните бракониери. А незаконият лов в Родопите е добил такива чудовищни размери, за каквито малко хора дори и предполагат. Всеки подходящ район, както и навиците на самите мечки, трябва да се познават отлично, за да е успешен фотоловът. Има места, които в определен период на годината, са много
подходящи – изоставени махали, кошари и ливади, около които растат много овощни дървета – череши, сливи, ябълки и др. Мечките упорито ги посещават и дори присъствието на хора не ги отказва от сладките плодове. Най-необиковеното място, на което съм снимал мечки бе до едно училище! До преди 50 години то е приютявало децата от десетината махали накацали по околните чукари. Отдавна тук не живеят хора и само дивите животни бродят по изоставените пътеки, между
Изоставена махала в Кормисош
порутените къщи. До осиротялото и потънало в гробна тишина училище, заложих фотокапан. И не сгреших. Още през първата седмица заснех двама оперени ученика, които бодро крачеха, водени от майка си. Това бяха две малки мечета с майка си, които посещаваха узрелите сливи в двора на училището. На това място заснех още две мечки и не малко елени, лисици, диви свине, белки, диви котки и
сърни. Всъщност, ако се избере подходящо място и сезон, и се отдели достатъчно време за оглед и търсене, мечки могат да се заснемат и на още по-неочаквани места. Така например, през лятото на 2014 г. със синовете ми, няколко пъти наблюдавахме и снимахме мечки, ядящи сливи по отсрещните склонове. И всичко това, от верандата на моята къщичка в района на Кормисош.