Меню
пещерните хора в сушица и червената стена
Опознайте горите, пещерите и дивите животни на Червената стена и Сушица с маршрутите на ФотоСафари. Научи повече..
Изглед от старата къщурка
Диви кози в резерват Червената стена
Тази есен посветих на резерват Червената стена и долината на Сушица. Първоначалната ми цел бяха дивите животни – мечки, диви кози и благородни елени. Срещнах и снимах много от тях, като преминах през обраслите и отдавна изоставени пътеки из най-дивите и слабо посещавани места в тази част на Родопите. Но това не винаги е било така, защото
Дива коза в Червената стена
само до преди 60 години тук са живеели пещерни хора! Малцина бяха чували за тях, а още по-малко ги бяха срещали сред местообитанията им – десетките пещери сред непристъпните скалисти склонове. Всъщност тези диви хора са обитавали пещерите само няколко месеца в годината, останалото време те прекарвали по високите и по-равни части на околните планини. В съседен на Червената стена район, се намира пещерата на последният пещерен обитател – Черньовския. Точно пред пещерата му го срещнах за пръв път преди двадесетина години – беше седнал на сянка под един голям бук и се хранеше
Местен със стадото си
заобиколен от цялото си стадо овце. Черньовския както и пещерните хора от резерват Червената стена, бяха местни планинци, които използваха пещерите за кошари на добитъка си. Малко неща от тези корави хора и от техния славен живот са останали запазени на място. Най-забележителни са малките каменни колиби намиращи се на входовете на пещерите. Тези къщички са приютявали пастирите, докато животните им са нощували в самите пещери. Те са изградени от камък и дърво, а по размери са толкова
Голямата халка в Сушица
малки, че в тях се побират само малко легло и печка. Затова пък гледките които се разкриват от тези къщурки са несравними. Достигането до повечето колиби е трудно начинание. Пътеките до тях отдавна са обрасли и изчезнали, като запазени са останали само участъците, които още преди векове са изсечени в скалите или са покрити с редени камъни. Пещерите в Средните Родопи са приютявали не само пастири със стадата им. От хиляди години, те са дом на първобитните хора и именно те са обект на моите проучвания от доста години. Всъщност моето проучване се изразява най-вече в откриването на местата, в които са се приютявали първобитните хора, събиране на кремъчни артефакти и тяхното най-общо и приблизително датиране. Разбира се, че по-сериозните изследвания и анализи не са работа за мен, а за специалистите по праистория. Доста са местата из
Стария мост
Средните Родопи в които съм откривал кремъчни сечива, но като най-интересно бих определил един скален навес в долината на Въча. Това място със сигурност е използвано от древните хора като работилница за изработка на кремъчни сечива, защото там открих много кремъчни люспи получени при оформянето на сечива, както и два отлично запазени инструмента за изработването на първобитните кремъчни оръдия. Първия инструмент е ръчно оформено парче от еленов рог, който е използван като длето – посредник за отделяне на парчета от кремъка. Вторият инструмент е супер твърд кварцитов камък използван за първична обработка на кремъка чрез прецизен удар. По заоблените ръбове на този камък, ясно се виждат следите от ударите нанасяни върху кремъка. А като най-интересно кремъчно сечиво което съм намирал бих определил едно счупено острие на
Къщурката във входа на пещера Топчика
стрела, което открих на трудно достъпна скална площадка в района на Въча. Самата площадка се намира по средата на огромна скала, която сега, а със сигурност и в най-древни времена е дом на дивите кози. Скалата е лесно достъпна за хора от горната – връхна част. Предполагам че от там, древните ловци са оглеждали скалните площадки под тях и без да бъдат забелязвани, със лъковете си са острелвали дивите кози. След това са се спускали до трудно достъпните площадки за да приберат улова си, или животните сами са падали по стръмния склон до сипея в основата на огромната скала. Край на първа част.
