Меню
мечока ботьо – господаря на Южния Джендем
Опознайте най-непристъпните места в Южния Джендем с маршрутите на ФотоСафари. Научи повече..
Мечока Ботьо се спуска в дъното на Южния Джендем
Мечка в Южния Джендем
Винаги съм се чудил, как дивите животни оцеляват в Южния Джендем. Дори самото придвижване из скалният лабиринт ми се струваше непосилно за едрите животни с изключение на дивите кози, разбира се. И така реших да отделя повече време на Южния Джендем, като проведох няколко опустошителни тридневни прехода. Опустошителни, защото във всеки преход изцеждах силите си докрай. Но за сметка на това, се наврях в най-дивите места на резервата, срещнах се с господаря
Една от най-интересните бърлоги, които съм откривал
на Джендема – големият мечок Ботьо и открих две супер бърлоги. Освен това, локализирах мястото в което семейство вълци отглеждат малките си. Но да караме подред. Големият мечок открих сравнително лесно : подходящите места за мечките покриват само част от резерват Южен Джендем. Добре знаех че през размножителния период, мъжките мечки обхождат определени места на които се намират и маркировъчните им дървета. Лятото всички мечки от Южния Джендем посещават джанките
Дива коза в Джендема
в ниската част на планината, а есента са там където е дъбовия и буков жълъд. Съобразявайки се с тези неща, се отправих към една от любимите ми скали, от която се открива отлична гледка към местообитанията на мечките. Веднага започнах да прилагам страховитата си тактика за откриване на мечки, която скромно наричах „заварка“. Просто от сутрин до мрак оглеждах склоновете с бинокъл и след това чувствах очите си така, сякаш съм заварявал с електрожен без предпазна маска. Но още на втория ден, мечокът Ботьо попадна в обектива ми. Той се спускаше по остро и стръмно било, от двете страни на които се намираха пропасти и непроходими терени. Наблюдавайки Ботьо, разбрах че и той като мен, използваше острите била, за бързо
Изглед от Чуфадарица към Купените
придвижване из непроходимия скален лабиринт на Южния Джендем. Следвайки пътеките на мечока, не забравях да практикувам БЪРЛОГИНГ – търсене на бърлоги. Следвайки опита на бърлогърите от родното ми село, открих една изключително впечатляваща бърлога – трудно достъпна, тя е разположена на остро като нож било и е с два входа. Те са разположени от двете страни на билото, но най-интересното при тази бърлога, е че тя е родилен дом на мечките от Южния Джендем. Това е леговище на женска, която ражда тук своите малки. Доказателство за това е голямата и дебела лежанка от трева, натрупана от майката. След тези интересни попадения, реших че съм видял достатъчно за животните от Джендема и се отдадох на проучване на най-дивите места. И така една вечер си лежах в спалния чувал и снимах с телефона си една много нахална улулица. Тя беше кацнала на метри от главата ми и най-безцеремонно ме оглеждаше. И точно тогава, от дерето срещу
Това е Илийката – той е местен джигит
мен се разнесе вой на вълци. По точно започна да вие едно животно, а след това му отвръщаше хор от вълци. Но последните по-скоро не виеха, а джавкаха подобно на кучета. Това бяха малките вълчета, отговарящи на воя на баща си, който завръщайки се от лов, проверява дали всичко е наред. Понеже разстоянието беше около 300 метра, времето тихо а луната огряваше Джендема, определих местоположението
Дива коза над Рибената кост
на вълчето леговище с точност 40-50 метра. По това време на годината, вълчетата бяха твърде малки, затова не се отдалечаваха от леговището си. Именно воят на вълците в точно определен период на годината, ми помогна да локализирам леговищата им в много от резерватите в Родопите и Стара планина.
