20 мечки пред дървото на баша

Опознайте горите и изселените махали на кормисош със 7 авторски маршрута на ФотоСафари. Научи повече..

Големият мечок Баша, пред маркировъчното дърво

Баша

най-голямото сборище на мечки в българия

Представете си, че е лятно и слънчево утро, вие се намирате някъде в средата на Родопите, бродите сам сред дива гора, отдалечена от пътища и села. Чувствате се прекрасно и не ви се тръгва от тук. А сега си представете, че сте сам на същото място, но 15-16 часа по късно – посред нощ. Със сигурност, от приятното усещане не е останало много и докато непрогледния горски мрак рязко стопява смелостта у човек, то тя дава безкрайна сила у истинските играчи и господари на нощта – мечките. През нощта те са най-активни и затова, повечето интересни неща от живота им остават скрити за нас. Но с малко усилие, подходяща техника и опит, можете, да научите неподозирани неща за мечките. И така, още в средата на март 2017г., заложих фотокапани, за да установя броя и структурата на мечата популация в единственото място в Родопите, където тези животни не са поголовно избивани

Баша маркира

от местните бракониери. Лично познавам доминантния мечок, който е и най-едрият екземляр, не само в района, но и във всички баири навред. Този мечок съм го кръстил Лугалбаш, но с приятелите ми му казваме Баша. Почти е невъзможно, да бъде видян през деня, затова пък под прикритието на мрака оставя дирите си на метри от къщите из околните махали. Дори превърна дървен телеграфен стълб, намиращ се на 25 от къща, в маркировъчно дърво. Той го посещава редовно, но най-изненадващото е, че по пътеката, минаваща покрай друго маркировъчно дърво на Баша откривам следи и на още поне 7-8 мечки с размери на стъпките от 12 до 25 см. Отдавна съм наясно, че маркировъчните дървета се посещават не само от доминиращи мъжки, но и от по-дребните „риби“. Реших, да заложа камера на едно от многото маркировъчни дървета на Баша, които поназнайвах из района, за да разбера кой още го посещава. И не сгреших. Само за 3 месеца,

Този мечок съм кръстил Крушара. Той е по-дребен от Баша, но е по-млад и ще се превърне в негов съперник.

камерата ми засне 15 или 16 различни мечки. От тях три зрели мъжки, две женски с по едно малко, една женска с две малки, както и още поне 7 единични мечки. Почти всичките мечки най-редовно посещават дървото, като изключение правят няколко млади 2-3 годишни животни. Със сигурност, миризмата по маркировъчното дърво оставена от големите мъжкари, кара малките мечки да го избягват. През тези три месеца в които камерата ми неуморно снимаше, на растояние от няколко стотин метра от нея успях да наблюдавам и заснема „ръчно“ 8 различни мечки. Четири от тези животни, може би бяха заставали пред фотокапана ми, но останалите със сигурност не. Това бяха майка с три мечета, които наблюдавах повече от час да ядат окапали киселици. Тях също прибавих към

Този млад мечок се казва Соколовеца

мечките, обитаващи непосредствено до маркировъчното дърво. Така бройката достигна 19-20 животни – наистина впечатляващо. Някои от мечките са със сходни размери и е трудно да бъдат различавани по снимките, тоест дали на тези снимки мечката е една и съща, или са две различни. Този проблем го реших така: земята около маркировъчното дърво с фотокапана е изцяло изорана от дивите прасета и аз я подържам мека, като редовно я разрохквам и заравнявам с един стар търмък, който намерих в околността. Така нямаше и една мечка, която идвайки пред камерата да не остави отчетливо стъпките си върху подготвената и подържана от мен земя. След това измервам дължината и широчината на предните и задните стъпки – нещо в което съм сравнително добър (в топ 100 съм на следотърсачите от нашето село). После сравнявам размерите и снимките на мечките и определям коя коя е. От снимките на мечки при маркировъчното дърво научих интересни

Това е мечката кака Бинка с двете си .мечета

неща, които промениха познанията ми за това животно: дървото редовно е посещавано от три зрели мъжки мечки, които със сигурност обитават една и съща територия, или голяма част от индивидуалните им територии се припокриват. Маркирането на дървета не е характерно само за доминиращите мечоци. Това поведение се наблюдава и при средните по размер 3-4 годишни животни, майките с мечета, като най-малките мечета на 5-6 месечна възраст, също проявяват огромен интерес към маркировъчното дърво. Маркировъчните дървета са изключително показателни за броя на възрастните мечки които обитават даден район. На 95 % от територия на горите в Средни и Западни Родопи, такива дървета, или не

Мечката Минка с мечето Боянчо.

се срещат, или са изключително редки. Този факт е много показателен за състоянието на мечата популация. Територията на която провеждам наблюденията си на мечките, се намира в средните Родопи и е с площ от 300 км2. Това е единственото място в планината, в което на такава площ има нормална по гъстота меча популация. Други райони в Родопите, в които мечката е запазила относително нормална численост са Сютка и Девинска река. Тези места са с по-малка площ и в пъти по-малка численост на мечката. Тук съм ви показал по-голямата част от мечките, които посещават маркировъчното дърво. Разбира се, първи са снимките на Баша.